А когато разбереш, че даден период от живота си си го пропилял по някой? И, че това си го знаел още в началото,но все пак си решил да опиташ заслепен и нуждаещ се да навлезеш в опасните и дълги води ,за който не си готов и ти го знаеш?
И в един прекрасен момент си осъзнал, че ако всичко това не се беше случило щеше да си много по-щастлив и много по опитен . Поука - да наистина трябва да я вадим след преживявания и всеки го прави по своя си начин. Съжаление - това се случва след като си си дал сметка, че поуката ,която си извадил е нищожна от това ,което си пропуснал да изживееш. дори и в момент , в който си намерил щастието и вече всичко е "наред" нещо ти липсва и това са неизживяните моменти , това,което ти се полага в този живот и това , на което си длъжен да го извървиш. Дерзание - това,което след всички изброени неща по-горе остава за цял живот.
Нещата,които не си направил ,когато е био времето остават в съзнание и те глождят цял живот.Това подтиква хората да правят глупости и да нараняват близките си с действия, но те са така желани , че чак самото ти същество крещи за тях.
Дали една доживотна рана може да причини това? ДА! За съжаление е така.
Но въпроса е дали ще позволим на желанията и копнежите да победят разума? Това е отговор ,на който всеки може да отговори по свой различен и индивидуален начин.
А дали това време може да бъде наваксано .......... дали имаш шанс за начало на нов живот?     Да разбира се , всеки от нас има правото на щастие и независимо от възраста да изживее голямата си изпепеляваща и всеотдайна любов. Дай Боже на всеки му!

щом си бил там - имало е важна причина за това. Дори причината да е само урокът да слушаш повече интуицията си следващия път. Не сме застраховани от грешки - но е добра идея да ги допускаме само по веднъж. Иначе става скучничко - същите уроци всеки път.