Постинг
06.05.2009 23:45 -
Птичка в клетка ............
Защо ли когато се сещам за отминалите дни не виждам щастието,което ме огряваше тогава, защо ли когато се обърна назад виждам само болка ?! Има ли изход? Дали бягството може да спаси това ,което съм и да остана същото слънчево момиче,което бях? Много жени си задават тези въпроси когато идва краят на една връзка.Но истината е , че единствения вариант е да се освободиш от оковите и да полетиш като феникс, очакващ да изгори отново по нова любов и жадуващ за свободата.Много е лесно да се каже ,трудното е да се направи особено ,когато е заложен фактора - дете.Детето е нещо наистина свято - освен бъдеще в него можеш да намериш и утеха - винаги можеш да разчиташ, че при труден момент то ще дойде при теб , ще те погледне с чистите си очи и ще каже , че те обича от цялата си душа.Именно тази чиста детска любов може да ти бъде достатъчна за цял живот.Попринцип брака е доста сложна институция и сключването му би трябвало да е най-прекрасния момент в живота на човека.Защо връщайки се назад не виждам тази радост и тръпката от случващото се?Постоянни въпроси без ясен отговор за момента.Когато връзката е загубена кауза и ти го знаеш най-добрия вариант е да запазиш и уважиш себе си и да си тръгнеш с гордо вдигната глава и стази искрица в очите, която отдавна бе изгаснала.Новото начало - хм доста трудно постижение и то поради факта , че именно миналото преследва и съмненията постоянно изникват в съзнанието ти.Сам е много трудно да се справиш и затова понякога е нужна подкрепа от човек,който наистина ти желае най-доброто и с цената на всичко би го постигнал за теб.Ех ! Мечти, поне те останаха безплатни и те понякога крепят в самотните нощи. Поглеждам с оптимизъм и откровено мога да кажа:"Бъдещето е пред мен и в него мога да намеря истинската любов!"
Търсене
За този блог
Гласове: 22
Архив